Робърт Блай. “Тишина сред снежните полета”. Превод Благовест Петров. Оформление Иво Рафаилов. София: “Фрост”, 2018. Цена 8 лв.
В поезията на Робърт Блай има ферми и тютюневи складове, обори, хамбари и силози, комбайни… Има самотен мъж, който изглежда не бърза да се прибере вкъщи – и продължава да шофира в нощта. Около него – онемяла снежна пустош. Тишина. Мъж над средна възраст, който е преживял доста и вече търси само уединение. Претръпнал. Вътре в него е снежна пустош, тишина. Един мъж пише до част от себе си – това е не само заглавие на конкретно стихотворение, но и цялостна поетическа парадигма. Но дали се размразява чрез стихове? От 1986 г. знам за понятието “дълбока образност”, откогато е първата стихосбирка на Блай на български, превод на Георги Белев. Струва ми се, по-добра рецептивна призма е книгата “Да бъдеш мъж днес”, преведена през 2005 г. Нейното оригинално заглавие е “Железният Ханс”. Представете си Железният Ханс да шофира в провинциална Америка и да си задава въпроси… Какво значи да си мъж? Да обичаш? Да се връщаш към дивия живот? Да си цялостен. Да правиш нещо с ръцете си. С другите отчаяни като теб мъже. Да пътуваш. “Снегът ще дойде и ще затрупа шушулките на нападалите класове/с безкрайно деликатни снежинки – като накити на убит принц на готите,/изгубили се преди векове по време на велика битка.” Блай е превеждал Олав Хауге. Но в “Тишина сред снежните полета” го няма лъчезарното спокойствие на прочутия норвежец – тук има сива депресия, която, според живия класик, може би ще излекува чрез завръщане към мъжествеността, мъжеството. А то позволява да напишеш, сякаш си Уитман: “Много е късно./Аз съм единственият буден./Мъжете и жените, които обичам, спят наблизо.” Ще се става.
Марин Бодаков, К
В поезията на Робърт Блай има ферми и тютюневи складове, обори, хамбари и силози, комбайни… Има самотен мъж, който изглежда не бърза да се прибере вкъщи – и продължава да шофира в нощта. Около него – онемяла снежна пустош. Тишина. Мъж над средна възраст, който е преживял доста и вече търси само уединение. Претръпнал. Вътре в него е снежна пустош, тишина. Един мъж пише до част от себе си – това е не само заглавие на конкретно стихотворение, но и цялостна поетическа парадигма. Но дали се размразява чрез стихове? От 1986 г. знам за понятието “дълбока образност”, откогато е първата стихосбирка на Блай на български, превод на Георги Белев. Струва ми се, по-добра рецептивна призма е книгата “Да бъдеш мъж днес”, преведена през 2005 г. Нейното оригинално заглавие е “Железният Ханс”. Представете си Железният Ханс да шофира в провинциална Америка и да си задава въпроси… Какво значи да си мъж? Да обичаш? Да се връщаш към дивия живот? Да си цялостен. Да правиш нещо с ръцете си. С другите отчаяни като теб мъже. Да пътуваш. “Снегът ще дойде и ще затрупа шушулките на нападалите класове/с безкрайно деликатни снежинки – като накити на убит принц на готите,/изгубили се преди векове по време на велика битка.” Блай е превеждал Олав Хауге. Но в “Тишина сред снежните полета” го няма лъчезарното спокойствие на прочутия норвежец – тук има сива депресия, която, според живия класик, може би ще излекува чрез завръщане към мъжествеността, мъжеството. А то позволява да напишеш, сякаш си Уитман: “Много е късно./Аз съм единственият буден./Мъжете и жените, които обичам, спят наблизо.” Ще се става.
Марин Бодаков, К
