неделя, 8 септември 2013 г.

Метафизичният завой надолу

За да достигне прецизността на своя изказ, той използва нещо, което малцина от другите академични поети имат смелостта да употребят, а именно да работят с обикновения разговорен език. Виждам го като ездач, който препуска през необятната степ на американската поезия и вика от седлото си на всички яздещи след него: „Нямам време за метафори, приятели! Просто трябва да разказвам. Трябва да разкажа моята история!”

Пейчо Кънев, Метафизичният завой надолу
в.Култура - брой 27, 19 юли 2013

събота, 1 юни 2013 г.

Карл Денис, Жрец на Хермес

Пътят нагоре, оттук дотам, може би е затворен,
Но пътят надолу, оттам насам, е все още открит
и достатъчно широк за кльощав бог като Хермес
Да се промуши през облаците, ако му посветиш вечерите си,
За да научиш за растенията, покровителствани от него,
За крилатите и безкрили създания, скалите и металите,
И да се упражняваш на свещената му флейта или цитра.

Никакви молитви. Просто усилието да изпълниш престоя му
С удобствата на дома, които той няма да забрави,
Да му съградиш светилище, което намира за подходящо,
Нещо съвсем обикновено като колони с покрив,
Без тъмнината на интериора.

Ако имаш късмет, той ще поиска да приседне на стъпалата
Под звездите за толкова дълго, колкото животът ти продължава,
И да подуши уханието на вино и ечемик,
Което от олтара се носи по соления морски бриз.
Той ще поиска, когато умреш, да си предложи услугите,
Като водач през потъналата в сенки пътека към долния свят.

Докато не достигнеш речния брод
До тебе ще бъде, и дори тогава
Ще се провикне с указания, когато обувките си изхлузваш
И нагазваш самотен в онази мрачна река.  

Превод: Благовест Петров

Карл Денис, Практични богове



Карл Денис, Практични богове
Превод от английски: Благовест Петров
Оформление: Иво Рафаилов


 „На повърхността стихотворенията на Денис може да изглеждат относително обикновени, но човек винаги е повлечен под тази повърхност към истинската дълбочина на стихотворението, към съкровището... Каквото и да напише Карл Денис бих го прочел, с желание, поради простата причина, че неговите стихове ми помагат да се почувствам по-жив, по-човечен.“ Томас Люкс, Agni