Метафизичният завой надолу

За да достигне прецизността на своя изказ, той използва нещо, което малцина от другите академични поети имат смелостта да употребят, а именно да работят с обикновения разговорен език. Виждам го като ездач, който препуска през необятната степ на американската поезия и вика от седлото си на всички яздещи след него: „Нямам време за метафори, приятели! Просто трябва да разказвам. Трябва да разкажа моята история!”

Пейчо Кънев, Метафизичният завой надолу
в.Култура - брой 27, 19 юли 2013

Карл Денис, Жрец на Хермес

Пътят нагоре, оттук дотам, може би е затворен,

Но пътят надолу, оттам насам, е все още открит

и достатъчно широк за кльощав бог като Хермес

Да се промуши през облаците, ако му посветиш вечерите си,

За да научиш за растенията, покровителствани от него,

За крилатите и безкрили създания, скалите и металите,

И да се упражняваш на свещената му флейта или цитра.

Никакви молитви. Просто усилието да изпълниш престоя му

С удобствата на дома, които той няма да забрави,

Да му съградиш светилище, което намира за подходящо,

Нещо съвсем обикновено като колони с покрив,

Без тъмнината на интериора.

Ако имаш късмет, той ще поиска да приседне на стъпалата

Под звездите за толкова дълго, колкото животът ти продължава,

И да подуши уханието на вино и ечемик,

Което от олтара се носи по соления морски бриз.

Той ще поиска, когато умреш, да си предложи услугите,

Като водач през потъналата в сенки пътека към долния свят.

Докато не достигнеш речния брод

До тебе ще бъде, и дори тогава

Ще се провикне с указания, когато обувките си изхлузваш

И нагазваш самотен в онази мрачна река.  

Превод: Благовест Петров

Карл Денис, Практични богове

Карл Денис, Практични богове
Превод от английски: Благовест Петров
Оформление: Иво Рафаилов


 „На повърхността стихотворенията на Денис може да изглеждат относително обикновени, но човек винаги е повлечен под тази повърхност към истинската дълбочина на стихотворението, към съкровището... Каквото и да напише Карл Денис бих го прочел, с желание, поради простата причина, че неговите стихове ми помагат да се почувствам по-жив, по-човечен.“ Томас Люкс, Agni

епифания на интровертността, жертваща всичкия объркващ смисъл…

Нюйоркчанинът Били Колинс е професор по английски в Lehman College. През 2001 г. е определен за поет-лауреат на САЩ. За него прочутият с щедростта си Ъпдайк заявява: „(…) пише очарователни стихотворения. Ясни, нежни и неизменно поразяващи; по-сериозни, отколкото изглеждат…” А Стивън Дън смята, че Колинс не укрива нещата като второстепенните поети. „Пикник, светкавица” посвещава във внимателните наблюдения на човек, търпеливо усъвършенстващ тишината в себе си, за да види по-бистро прозата на света и настани в нея своите прозрения. Те са внезапни гости, които виждат къде са попаднали и затова не натрапват утешения. Стихотворението се случва, докато режем на ситно магданоз, цепим дърва или ринем сняг с Буда – то е епифания на интровертността, жертваща всичкия объркващ смисъл… Трудно от тези разточителни стихотворения могат да се извадят емблематични цитати, защото високото им качество е равно, но все пак: „Днес си прекарах времето в четене/ на любимо хайку,/ изричащ няколкото думи отново и отново.// То е като да ядеш/ същото малко, съвършено зърно от грозде/ отново и отново”. Такава поезия присяда в гърлото. И млъкваме пред отказа й от евтино разтърсване.

Марин Бодаков, в.Култура