Клаудия Емерсън, Копринарче

Кедровото копринарче трябва да е

            паднало от някое гнездо, което не би могъл

                        да видиш, така че го донесе вкъщи,

за да го спасиш. Хранихме го с щурци,

            продавани в кутии със стръв за костур, държахме го в

кафеза, в който бяхме превърнали кухнята-

където птицата с дни стоеше

на бюфета - устата й ненаситно,

            настоятелно цвете - преди да открие летенето,

замрялата перка на вентилатора на тавана,

            другите стаи. Седмици живяхме

                        сред звука от крилата. Привикнах

към тракането на човката,

            усещането за наелектризирана, яростна

                        лекота, прилепена за рамото ми-

нещо, от което следва да се страхува. Копринарчето

            ни възприе като даденост, а покрай нас

                        нашето впримчващо, подтискащо небе, остъклена светлина,

тясно стълбище. И когато го пуснахме,

            и когато то не прие атавистичното

                        небе, а вместо това остана за цял един

месец в хикорията, която се извисяваше

            над къщата, аз те попитах защо

                        бяхме го хранили. Какво бяхме спасили

за един така чужд свят, а копринарчето

            трябва да е повярвало, че е умряло в тези стаи,

                        в които за известно време продължихме да живеем?

Превод: Благовест Петров

Метафизичният завой надолу

За да достигне прецизността на своя изказ, той използва нещо, което малцина от другите академични поети имат смелостта да употребят, а именно да работят с обикновения разговорен език. Виждам го като ездач, който препуска през необятната степ на американската поезия и вика от седлото си на всички яздещи след него: „Нямам време за метафори, приятели! Просто трябва да разказвам. Трябва да разкажа моята история!”

Пейчо Кънев, Метафизичният завой надолу
в.Култура - брой 27, 19 юли 2013

Карл Денис, Жрец на Хермес

Пътят нагоре, оттук дотам, може би е затворен,

Но пътят надолу, оттам насам, е все още открит

и достатъчно широк за кльощав бог като Хермес

Да се промуши през облаците, ако му посветиш вечерите си,

За да научиш за растенията, покровителствани от него,

За крилатите и безкрили създания, скалите и металите,

И да се упражняваш на свещената му флейта или цитра.

Никакви молитви. Просто усилието да изпълниш престоя му

С удобствата на дома, които той няма да забрави,

Да му съградиш светилище, което намира за подходящо,

Нещо съвсем обикновено като колони с покрив,

Без тъмнината на интериора.

Ако имаш късмет, той ще поиска да приседне на стъпалата

Под звездите за толкова дълго, колкото животът ти продължава,

И да подуши уханието на вино и ечемик,

Което от олтара се носи по соления морски бриз.

Той ще поиска, когато умреш, да си предложи услугите,

Като водач през потъналата в сенки пътека към долния свят.

Докато не достигнеш речния брод

До тебе ще бъде, и дори тогава

Ще се провикне с указания, когато обувките си изхлузваш

И нагазваш самотен в онази мрачна река.  

Превод: Благовест Петров

Карл Денис, Практични богове

Карл Денис, Практични богове
Превод от английски: Благовест Петров
Оформление: Иво Рафаилов


 „На повърхността стихотворенията на Денис може да изглеждат относително обикновени, но човек винаги е повлечен под тази повърхност към истинската дълбочина на стихотворението, към съкровището... Каквото и да напише Карл Денис бих го прочел, с желание, поради простата причина, че неговите стихове ми помагат да се почувствам по-жив, по-човечен.“ Томас Люкс, Agni