Том Хенън, из "Мрак обгръща всичко"

РОДНО МЯСТО

Старата къща се свлече надолу по стълбището на сутерена
и не се вдигна обратно.

Хората,
кравите,
овцете,
прасетата и пилетата
изчезнаха през огромна дупка
насред пейзажа.



ВГЛЕЖДАЙКИ СЕ ВЪВ ВЯТЪРНАТА МЕЛНИЦА

Децата ми се завръщат от дълга разходка
с ръце, пълни с камъни.
Надушват, че основите ми
са нестабилни.

Остават до късно,
за да играят с мен,
и са внимателни,
докато цяла вечер, без да отроня дума,
се гмуркам и изплувам от въздушни пещери.

Аз съм вятърната мелница в далечината, в която знаят как
да се взрат, когато и от най-слабия ветрец се раздвижва.



ВЪЗДУХЪТ ПРЕЗ ЛЯТНА НОЩ

Нощта не се спуска,
тя се надига
от ниското,
от стволовете на дърветата
и от гърба
на старата крава,
която водя към вкъщи да я доят.



СТУД СРЕД ДЪРВЕТАТА

Крясъкът
на совата
е достатъчно необятен,
може да отнесе цяла овца.



БЕЛЕЖКА ЗА НАЗНАЧЕНИЯ МИ ОТ ДЪРЖАВАТА
ТРУДОВ КОНСУЛТАНТ

Дразнещ – обърнал съм гръб на действителността.
Проблемите на света необезпокояван ме отминават.
На интервюта за работа
оглушавам.
Размотавам се наоколо замаян
и се правя, че поназнайвам нещо.
Единственият талант, който притежавам,
е, че съм способен да доловя всеки нов сезон
преди да пристигне
в косите на жените.


Превод: Благовест Петров

Витрина

Клаудия Емерсън, „Късна съпруга“,
Изд. „Фрост“, С., 2014, прев. Благовест
Петров
С тази стихосбирка Клаудия Емерсън
печели наградата „Пулицър“ през
2005 г. „Късна съпруга“ е книга за
непостоянството на нашето желание, за
резките и едновременно бавни обрати във
връзката между любовниците, както и
за неочакваното означаване на раздялата
като предстояща любов. Разлиствайки
страниците, читателят придобива
чувството, че рови в „кашон
с лични вещи“ на някой, който
се е изнесъл „късно“ от общия
дом и не се е върнал, за да си ги
прибере обратно.

Литературен вестник



Да заместиш за някого някой, който едва ли може да бъде заместен. Безрезервно и съзнателно да се вселиш в неговия траур. Да живееш сред веществените доказателства, останали от живота на един човек – и на една двойка. Да продължиш да живееш. В нова двойка. През 2005 г. Клаудия Емерсън получава за забележителната си стихосбирка наградата „Пулицър”. Стихотворенията извисяват сводове, защото и едно семейно жилище може да бъде въпрос на религия – и тогава става цяла вселена от любов. Толкова много малки смърти след смъртта на един човек, че смъртта изобщо изчезва, че сам ти изчезваш: „Вечер/ палех свещи като за гости// и танцувах със собственото си изличаване”.

Култура



...Нейната поезия е еклектична. Точно като катедрала! Цялостна, монолитна, изящна, но въпреки това в нея са въплътени най-различни елементи, които обаче обогатяват, а не натежават. Словото й не е скала, а по-скоро мрамор, над който е работил Праксител. Стилът й на писане е простичък, изчистен, бавен, но самата тя се чете бързо. Това е достояние само на големите и можещи поети. Тези, които всеки ден, когато седнат пред листа, изваждат сърцето си и го изтръскват върху думите, разливат се в речта, размиват се със словото. Онези заради, които поезията съществува.

Пейчо Кънев
Литературен клуб

Клаудия Емерсън, Късна съпруга

Клаудия Емерсън е родена през 1957 г. в Чатъм, Вирджиния. Автор е на пет поетични книги "Pharaoh, Pharaoh" (1997), „Pinion: An Elegy" (2002), "Late Wife" (2005), която печели наградата "Пулицър", "Figure Studies: Poems" (2008) и „Secure the Shadow: Poems“ (2012). Клаудия Емерсън е преподавател по английски в Marry Washington College във Фредериксбърг, Вирджиния.

Късна съпруга на Клаудия Емерсън разказва историята на любов - изгубена и намерена. Поезията ѝ изследва начина, по който придаваме смисъл на нещата съществуващи без нас и ги свързваме с вътрешните си светове. Изпод ръцете ѝ мъката и възземването излизат така осезаеми, какъвто е и вещественият свят, който тя наблюдава с такава обич и прецизност.

                                          Марк Джарман

Клаудия Емерсън, Късна съпруга

Превод от английски: Благовест Петров

Оформление: Иво Рафаилов

Клаудия Емерсън, Копринарче

Кедровото копринарче трябва да е

            паднало от някое гнездо, което не би могъл

                        да видиш, така че го донесе вкъщи,

за да го спасиш. Хранихме го с щурци,

            продавани в кутии със стръв за костур, държахме го в

кафеза, в който бяхме превърнали кухнята-

където птицата с дни стоеше

на бюфета - устата й ненаситно,

            настоятелно цвете - преди да открие летенето,

замрялата перка на вентилатора на тавана,

            другите стаи. Седмици живяхме

                        сред звука от крилата. Привикнах

към тракането на човката,

            усещането за наелектризирана, яростна

                        лекота, прилепена за рамото ми-

нещо, от което следва да се страхува. Копринарчето

            ни възприе като даденост, а покрай нас

                        нашето впримчващо, подтискащо небе, остъклена светлина,

тясно стълбище. И когато го пуснахме,

            и когато то не прие атавистичното

                        небе, а вместо това остана за цял един

месец в хикорията, която се извисяваше

            над къщата, аз те попитах защо

                        бяхме го хранили. Какво бяхме спасили

за един така чужд свят, а копринарчето

            трябва да е повярвало, че е умряло в тези стаи,

                        в които за известно време продължихме да живеем?

Превод: Благовест Петров