Ив Бонфоа, Изкорубените дъски

Ив Бонфоа, Изкорубените дъски

Превод: Благовест Петров

Ив Бонфоа (1923-2016), роден в Тур е фрeнски поет, преводач и историк на изкуството. Носител е на множество отличия, сред тях са голямата награда на Френската академия (1981), „Гонкур за поезия“ (1987), Наградата „Франц Кафка" (2007). 

Автор е на повече от сто книги, преведени на 30 езика. Високо оценени от критиката са и преводите му на френски на най-значимите пиеси на Шекспир, сред които „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“, „Крал Лир“.   

Поемата му „Движение и неподвижност на Дув“ е смятана за едно от върховите достижения на френската литература след Втората световна война, а Енциклопедия Британика го определя като „вероятно най-значимият френски поет от втората половина на XX век“.

- - -

След като „кораби сме ние, претоварени с нас самите, натежали от недостъпни неща“, и именно поради това, че сме „подмамени от думите“, напредваме слепешката в езика, който умножава смисъла си, домогвайки се до яснотата, загърбил непрозрачността. Сякаш поезията се храни едновременно от две места, видимо несъвместими: входът към сенките на подсъзнанието и „ежедневието на светлината“. Навярно това е именно, което определя най-добре поетиката на Ив Бонфоа: тази близост на присъстващото със съня, на първичните елементи с далечното, на очевидността на сетивата с непознатото. 

Жан-Мишел Молпоа

Витрина

Робърт Блай. “Тишина сред снежните полета”. Превод Благовест Петров. Оформление Иво Рафаилов. София: “Фрост”, 2018. Цена 8 лв.


В поезията на Робърт Блай има ферми и тютюневи складове, обори, хамбари и силози, комбайни… Има самотен мъж, който изглежда не бърза да се прибере вкъщи – и продължава да шофира в нощта. Около него – онемяла снежна пустош. Тишина. Мъж над средна възраст, който е преживял доста и вече търси само уединение. Претръпнал. Вътре в него е снежна пустош, тишина. Един мъж пише до част от себе си – това е не само заглавие на конкретно стихотворение, но и цялостна поетическа парадигма. Но дали се размразява чрез стихове? От 1986 г. знам за понятието “дълбока образност”, откогато е първата стихосбирка на Блай на български, превод на Георги Белев. Струва ми се, по-добра рецептивна призма е книгата “Да бъдеш мъж днес”, преведена през 2005 г. Нейното оригинално заглавие е “Железният Ханс”. Представете си Железният Ханс да шофира в провинциална Америка и да си задава въпроси… Какво значи да си мъж? Да обичаш? Да се връщаш към дивия живот? Да си цялостен. Да правиш нещо с ръцете си. С другите отчаяни като теб мъже. Да пътуваш. “Снегът ще дойде и ще затрупа шушулките на нападалите класове/с безкрайно деликатни снежинки – като накити на убит принц на готите,/изгубили се преди векове по време на велика битка.” Блай е превеждал Олав Хауге. Но в “Тишина сред снежните полета” го няма лъчезарното спокойствие на прочутия норвежец – тук има сива депресия, която, според живия класик, може би ще излекува чрез завръщане към мъжествеността, мъжеството. А то позволява да напишеш, сякаш си Уитман: “Много е късно./Аз съм единственият буден./Мъжете и жените, които обичам, спят наблизо.” Ще се става.

Марин Бодаков, К

Робърт Блай, из "Тишина сред снежните полета"

НА ПОГРЕБЕНИЕТО НА ПРАЛЕЛЯ НИ МАРИ

I
Ето ни, всички пременени, за да почетем смъртта!
Не, не е за това;
тук сме, за да почетем тази стара жена,
родена в Белингам.

II
Църковните прозорци са разтворени към зелените дървета.
Свещеникът ни казва, че бидейки
Господни синове и дъщери,
ще се възрадваме в смъртта, защото сме се отправили
към селения, приготвени още
от сътворението на земята.
Невъзможно. Никой не вярва на това.

III
Навън, на голото, прекосено от първите заселници поле,
слабото тяло трябва да изчака до здрач,
за да бъде спуснато
в нагорещената, песъчлива земя.



„ДЪРЖЕЙКИ РЪЦЕТЕ“

Държейки ръцете на някого, когото обичаш,
виждаш, че те са деликатни клетки...
Мънички птички пеят
сред отдалечените прерии
и сред дълбоките долини на ръката.



ТИШИНА

Есента дойде бистра като очите на пилетата.
Непознати приглушени звуци идват от морето,
звуци от уплътнени клинове на гребла,
от плитчини сред самотни заливи,
пяна, разбиваща се в непокръстени брегове,
и отмиването на черупки от охлюви сред блуждаещи пясъци.
Тялото ми също блуждае сред рамки на врати и коли,
почукващо с химикалка, или слизащо по стълби,
държащо чаша в ръка,
но не се втурва към поляните, ширнали се под слънчевите лъчи.
Това е човешката леност в тялото,
леността на тялото, изгубено сред блуждаещите камъни на любезността.
Нещо бездомно наблюдава далечните пътища –
куче, изгубило се в полунощ, малка патица
сред уханните тръстики,
или дребна буболечка, дошла от бряста, търсеща стъклото на прозореца,
дори младият слънчев лъч е изгубен сред стъклото,
придвижвайки се в нощта като гмуркач сред голите клони,
полегнали мълчаливо по пода.

Превод: Благовест Петров

Робърт Блай, Тишина сред снежните полета

Робърт Блай, Тишина сред снежните полета

Превод: Благовест Петров

Оформление Иво Рафаилов

    Робърт Блай е роден на 23 декември 1926 г. в Медисън, Минесота (САЩ), в семейство на фермери, норвежки имигранти. След като служи две години във военоморския флот на САЩ, през 1946 г. се записва да следва в Харвардския университет,  който завършва през 1950 г. Поет, издател и преводач, Блай оказва силно влияние върху облика на американската поезия от втората половина на 20-ти век. Поезията му често е причислявана към литературното течение известно като дълбока образност.

   Блай е автор на повече от тридесет книги с поезия, включително Stealing Sugar from the Castle: Selected Poems (2013); Talking into the Ear of a Donkey: Poems (2011); Reaching Out to the World: New and Selected Prose Poems (2009); My Sentence Was a Thousand Years of Joy (2006); The Night Abraham Called to the Stars (2001); Snowbanks North of the House (1999); Loving a Woman in Two Worlds (1987); This Body is Made of Camphor and Gopherwood (1977) и The Light Around the Body (1967), която печели National Book Award.

    Освен поезия, Робърт Блай е публикувал и редица есеистични книги, най-известната от която е Iron John: A Book about Men (1990) („Да бъдеш мъж днес“, издателство „Изток-Запад“, 2005 г.).

   Сред множеството му преводи на поезия се отличават тези на Рилке, на Хименес, Лорка, Неруда и Вайехо, на Едмунд Мартенсон и Тумас Транстрьомер, на Олаф Хауге и Ролф Якобсон, на Хафез и Кабир...

Витрина

В едно интервю поетът отговаря по следния начин на това, какво означава да пише поезия, след като е бил нощна смяна във фабриката: "Вярвах, че ако успея да пресъздам моите усещания чрез поезията, ще мога да й придам стойността и достойнството, която нямаше как да получи от самосебе си. Също така мислех, че ако успея да пиша за това, ще успея да разбера живота си; вярвах, че ако започна да разбирам живота си - или поне тази част от него, заета от работата, - тогава ще мога да го приема с някаква доза радост, един елемент, липсващ дотогава." И той успява да го постигне. Левин пише смело, непретенциозен до крайност за американската мъжественост, физическия труд, простите житейски удоволствия и дълбоката мъка. Често споменава своето еврейско потекло и влиянието, което е получил от любимите си испански поети Мачадо и Лорка, както и от своя приятел Джон Бериман - един от най-големите американски поети, експериментиращи с езика.

Пейчо Кънев, LiterNet



Пред нас са дълги и дълбоко прозаизирани стихотворения, в които постепенно се разливат фините киселини на авторовата памет - и от това текстовете стават още по-приглушени, някой споменат мимоходом, привидно бъбрив детайл може бавно да бъде наситен с фундаментално значение, а възвишеността на преживяването остава пазена, ала подсказана тайна.

Марин Бодаков, Култура



Това заглавие спокойно може да мине под
рубриката за първи път на български
език, в която разпознаваме издателската
политика на Фрост. Филип Левин идва в
една много лична книга. Със запомняща
се поетика на възстановката: метафори
по действителен случай. Сцени, обилни в
детайлите, дадени ни сякаш нарочно – да
не сме несъпроводени по пътя си към нея:
самата истина.

Литературен вестник, бр.41, 2016



Преводна поезия от поета Филип Левин, дело на Благовест Петров, излезе в нашето издателство "Фрост". Прекрасното оформление е на Иво Рафаилов, а книгата съдържа известни стихотворения от този автор, голяма част от които стават достояние на нашата четяща публика за първи път.

в.Сега

Филип Левин, из "Самата истина"

МЕЧТАНИЕ НА ШВЕДСКИ

Снегът се сипе над високите бледи тръстики
близо до брега и въпреки че на места
небето е прихлупено и мрачно, бледо слънце
наднича, хвърляйки жълтеникавата си светлина
по лицето на прииждащите вълни.
Някой е оставил колело, облегнато
на ствола. Следите на човек
се губят сред масивните борове и дъбове –
с голямо стъпало, тежък мъж, влачещ
десния си крак под причудлив ъгъл,
когато се отправя към самотната бяла виличка,
от която се носи струйка дим към небето.
Трябва да е пощальонът. Брезентова чанта,
наполовина отворена, стои изправена в дървена
кутия над предното колело. Дискретните
кристали от снега проникват поединично,
размазвайки адреса на единственото писмо,
онова, което написах в Калифорния и изпратих,
въпреки че знаех, че едва ли ще пристигне навреме.
Какво общо има с нас този бряг
близо до Малмьо и бялата виличка,
залостена срещу вятъра, и снегът
падащ през целия ден без някаква цел
или нужда? Ето я брезентовата ни чанта с отговори,
само ако можехме да подредим буквите една до друга.

Превод: Благовест Петров

Филип Левин, Самата истина

Филип Левин, Самата истина

(награда Пулицър 1995г.)

Превод: Благовест Петров

Оформление: Иво Рафаилов

Филип Левин (1928-2015) е роден в Детройт, в семейство на руски евреи. Четиринайсетгодишен започва работа в автомобилните фабрики в града. Завършва образование в родния Детройт, където посещава различни държавни училища и университета Уейн. Напуска града завинаги и живее на различни места в страната, преди да се установи във Фресно, Калифорния, където преподава от 1957 г. до пенсионирането си. Последните си години разделя между Фресно и Бруклин. Книгите му с поезия са печелили множество награди, включително National Book Award през 1991 г. за What Work Is и Pulitzer Prize през 1995 г. 

за The Simple Truth.

През 2011 г. е избран за поет-лауреат на Съединените щати.

Аз съм отдавнашен почитател на поезията на Филип Левин, но до този момент смятах, че той никога няма да надмине „Имената на изгубените“, книга, която дълбоко обичам. Но „Самата истина“ заслужава заглавието си – питам се дали някой американски поет, след Уолт Уитман, е написал такава забележителна поредица от елегии. Контролираният патос на всяко стихотворение в този сборник е безмерен и ми дава едно ново усещане за Левин.

Харолд Блум

Витрина

Том Хенън е глух глас от Средния Запад, наследник на Робърт Блай. Той няма особени академични труфила, очевидно е саможив, прям, труден. Цял живот се е препитавал като щатски експерт по дивата природа. Стихотворенията му изглеждат като човек, уединен в безкрайния простор или в здрачени гори. Човек, много внимателен към смяната на сезоните на север. И ни казва, че е хубаво да се поотдалечиш от себе си.

Марин Бодаков
Култура


Той успява само с няколко кратки и пестеливи изречения да придаде тежест, дълбочина и красота на стихотворението си. Тук се усеща онова майсторство на древните китайски поети.

Пейчо Кънев
LiterNet



Да не говорим за откритието на годината – „Мрак обгръща всичко“ на Том Хенън. Той е обикновен фермер, и някой може да помисли, че тъкмо затова съм употребила думата „откритие“. Но не е така. Попаднах на него чрез рецензията на Пейчо Кънев в Литернет и благодаря на издателство „Фрост“, на преводача Бл. Петров и на господин Хенън за този подарък, макар да знам, че на добрата поезия никога не можеш да се отплатиш с бърз реципрочен жест. Тя е нещо като „бог от машината“: в момента на съприкосновението си с нея така или иначе си безпомощен, и е необходимо време, за да разбереш наистина какво е значението на всичко това, което определя непредсказуемите бракосъчетания в изкуството.  

Екатерина Григорова
Международен литературен фестивал

Том Хенън, Мрак обгръща всичко

Том Хенън, Мрак обгръща всичко

Събрани и нови стихотворения

Превод: Благовест Петров

Оформление: Иво Рафаилов

...

Том Хенън е роден в Морис, Минесота, САЩ, през 1942 г. в семейство на фермери и е прекарал по-голяма част от живота си в работа на открито, първо към Департамента по дивата природа, Минесота, а след това в Националния резерват Санд Лейк, Южна Дакота. 

Поет от Средния Запад, Том Хенън е публикувал, от 1974 г., шест книги с поезия, дело на малки издателства, със заглавия като „Чаплата, лишена от бизнес нюх“ и „Изучавайки времето“, но „Мрак обгръща всичко“, представителен  обзор на неговата кариера, е първата му книга, която се разпространява в национален мащаб. Досега творчеството на мистър Хенън е било като гъмжащ от риба вир, който знаят единствено местните.   

Трудно е да се повярва, че този голям американски поет – а аз не използвам лесно подобни думи – е бил скрит направо под носа ни цели десетилетия.  Но въпреки липсата на признание, Хенън, като всеки стъпил здраво на земята фермер, просто следва призванието си със смирение и благодарност сред култура, чийто пръв подтик е станала славата.

Дана Дженингс, Ню Йорк Таймс 

Том Хенън, из "Мрак обгръща всичко"

РОДНО МЯСТО

Старата къща се свлече надолу по стълбището на сутерена
и не се вдигна обратно.

Хората,
кравите,
овцете,
прасетата и пилетата
изчезнаха през огромна дупка
насред пейзажа.



ВГЛЕЖДАЙКИ СЕ ВЪВ ВЯТЪРНАТА МЕЛНИЦА

Децата ми се завръщат от дълга разходка
с ръце, пълни с камъни.
Надушват, че основите ми
са нестабилни.

Остават до късно,
за да играят с мен,
и са внимателни,
докато цяла вечер, без да отроня дума,
се гмуркам и изплувам от въздушни пещери.

Аз съм вятърната мелница в далечината, в която знаят как
да се взрат, когато и от най-слабия ветрец се раздвижва.



ВЪЗДУХЪТ ПРЕЗ ЛЯТНА НОЩ

Нощта не се спуска,
тя се надига
от ниското,
от стволовете на дърветата
и от гърба
на старата крава,
която водя към вкъщи да я доят.



СТУД СРЕД ДЪРВЕТАТА

Крясъкът
на совата
е достатъчно необятен,
може да отнесе цяла овца.



БЕЛЕЖКА ЗА НАЗНАЧЕНИЯ МИ ОТ ДЪРЖАВАТА
ТРУДОВ КОНСУЛТАНТ

Дразнещ – обърнал съм гръб на действителността.
Проблемите на света необезпокояван ме отминават.
На интервюта за работа
оглушавам.
Размотавам се наоколо замаян
и се правя, че поназнайвам нещо.
Единственият талант, който притежавам,
е, че съм способен да доловя всеки нов сезон
преди да пристигне
в косите на жените.


Превод: Благовест Петров

Витрина

Клаудия Емерсън, „Късна съпруга“,
Изд. „Фрост“, С., 2014, прев. Благовест
Петров
С тази стихосбирка Клаудия Емерсън
печели наградата „Пулицър“ през
2005 г. „Късна съпруга“ е книга за
непостоянството на нашето желание, за
резките и едновременно бавни обрати във
връзката между любовниците, както и
за неочакваното означаване на раздялата
като предстояща любов. Разлиствайки
страниците, читателят придобива
чувството, че рови в „кашон
с лични вещи“ на някой, който
се е изнесъл „късно“ от общия
дом и не се е върнал, за да си ги
прибере обратно.

Литературен вестник



Да заместиш за някого някой, който едва ли може да бъде заместен. Безрезервно и съзнателно да се вселиш в неговия траур. Да живееш сред веществените доказателства, останали от живота на един човек – и на една двойка. Да продължиш да живееш. В нова двойка. През 2005 г. Клаудия Емерсън получава за забележителната си стихосбирка наградата „Пулицър”. Стихотворенията извисяват сводове, защото и едно семейно жилище може да бъде въпрос на религия – и тогава става цяла вселена от любов. Толкова много малки смърти след смъртта на един човек, че смъртта изобщо изчезва, че сам ти изчезваш: „Вечер/ палех свещи като за гости// и танцувах със собственото си изличаване”.

Култура



...Нейната поезия е еклектична. Точно като катедрала! Цялостна, монолитна, изящна, но въпреки това в нея са въплътени най-различни елементи, които обаче обогатяват, а не натежават. Словото й не е скала, а по-скоро мрамор, над който е работил Праксител. Стилът й на писане е простичък, изчистен, бавен, но самата тя се чете бързо. Това е достояние само на големите и можещи поети. Тези, които всеки ден, когато седнат пред листа, изваждат сърцето си и го изтръскват върху думите, разливат се в речта, размиват се със словото. Онези заради, които поезията съществува.

Пейчо Кънев
Литературен клуб

Клаудия Емерсън, Късна съпруга

Клаудия Емерсън е родена през 1957 г. в Чатъм, Вирджиния. Автор е на пет поетични книги "Pharaoh, Pharaoh" (1997), „Pinion: An Elegy" (2002), "Late Wife" (2005), която печели наградата "Пулицър", "Figure Studies: Poems" (2008) и „Secure the Shadow: Poems“ (2012). Клаудия Емерсън е преподавател по английски в Marry Washington College във Фредериксбърг, Вирджиния.

Късна съпруга на Клаудия Емерсън разказва историята на любов - изгубена и намерена. Поезията ѝ изследва начина, по който придаваме смисъл на нещата съществуващи без нас и ги свързваме с вътрешните си светове. Изпод ръцете ѝ мъката и възземването излизат така осезаеми, какъвто е и вещественият свят, който тя наблюдава с такава обич и прецизност.

                                          Марк Джарман

Клаудия Емерсън, Късна съпруга

Превод от английски: Благовест Петров

Оформление: Иво Рафаилов

Клаудия Емерсън, Копринарче

Кедровото копринарче трябва да е

            паднало от някое гнездо, което не би могъл

                        да видиш, така че го донесе вкъщи,

за да го спасиш. Хранихме го с щурци,

            продавани в кутии със стръв за костур, държахме го в

кафеза, в който бяхме превърнали кухнята-

където птицата с дни стоеше

на бюфета - устата й ненаситно,

            настоятелно цвете - преди да открие летенето,

замрялата перка на вентилатора на тавана,

            другите стаи. Седмици живяхме

                        сред звука от крилата. Привикнах

към тракането на човката,

            усещането за наелектризирана, яростна

                        лекота, прилепена за рамото ми-

нещо, от което следва да се страхува. Копринарчето

            ни възприе като даденост, а покрай нас

                        нашето впримчващо, подтискащо небе, остъклена светлина,

тясно стълбище. И когато го пуснахме,

            и когато то не прие атавистичното

                        небе, а вместо това остана за цял един

месец в хикорията, която се извисяваше

            над къщата, аз те попитах защо

                        бяхме го хранили. Какво бяхме спасили

за един така чужд свят, а копринарчето

            трябва да е повярвало, че е умряло в тези стаи,

                        в които за известно време продължихме да живеем?

Превод: Благовест Петров

Метафизичният завой надолу

За да достигне прецизността на своя изказ, той използва нещо, което малцина от другите академични поети имат смелостта да употребят, а именно да работят с обикновения разговорен език. Виждам го като ездач, който препуска през необятната степ на американската поезия и вика от седлото си на всички яздещи след него: „Нямам време за метафори, приятели! Просто трябва да разказвам. Трябва да разкажа моята история!”

Пейчо Кънев, Метафизичният завой надолу
в.Култура - брой 27, 19 юли 2013

Карл Денис, Жрец на Хермес

Пътят нагоре, оттук дотам, може би е затворен,

Но пътят надолу, оттам насам, е все още открит

и достатъчно широк за кльощав бог като Хермес

Да се промуши през облаците, ако му посветиш вечерите си,

За да научиш за растенията, покровителствани от него,

За крилатите и безкрили създания, скалите и металите,

И да се упражняваш на свещената му флейта или цитра.

Никакви молитви. Просто усилието да изпълниш престоя му

С удобствата на дома, които той няма да забрави,

Да му съградиш светилище, което намира за подходящо,

Нещо съвсем обикновено като колони с покрив,

Без тъмнината на интериора.

Ако имаш късмет, той ще поиска да приседне на стъпалата

Под звездите за толкова дълго, колкото животът ти продължава,

И да подуши уханието на вино и ечемик,

Което от олтара се носи по соления морски бриз.

Той ще поиска, когато умреш, да си предложи услугите,

Като водач през потъналата в сенки пътека към долния свят.

Докато не достигнеш речния брод

До тебе ще бъде, и дори тогава

Ще се провикне с указания, когато обувките си изхлузваш

И нагазваш самотен в онази мрачна река.  

Превод: Благовест Петров

Карл Денис, Практични богове

Карл Денис, Практични богове
Превод от английски: Благовест Петров
Оформление: Иво Рафаилов


 „На повърхността стихотворенията на Денис може да изглеждат относително обикновени, но човек винаги е повлечен под тази повърхност към истинската дълбочина на стихотворението, към съкровището... Каквото и да напише Карл Денис бих го прочел, с желание, поради простата причина, че неговите стихове ми помагат да се почувствам по-жив, по-човечен.“ Томас Люкс, Agni

епифания на интровертността, жертваща всичкия объркващ смисъл…

Нюйоркчанинът Били Колинс е професор по английски в Lehman College. През 2001 г. е определен за поет-лауреат на САЩ. За него прочутият с щедростта си Ъпдайк заявява: „(…) пише очарователни стихотворения. Ясни, нежни и неизменно поразяващи; по-сериозни, отколкото изглеждат…” А Стивън Дън смята, че Колинс не укрива нещата като второстепенните поети. „Пикник, светкавица” посвещава във внимателните наблюдения на човек, търпеливо усъвършенстващ тишината в себе си, за да види по-бистро прозата на света и настани в нея своите прозрения. Те са внезапни гости, които виждат къде са попаднали и затова не натрапват утешения. Стихотворението се случва, докато режем на ситно магданоз, цепим дърва или ринем сняг с Буда – то е епифания на интровертността, жертваща всичкия объркващ смисъл… Трудно от тези разточителни стихотворения могат да се извадят емблематични цитати, защото високото им качество е равно, но все пак: „Днес си прекарах времето в четене/ на любимо хайку,/ изричащ няколкото думи отново и отново.// То е като да ядеш/ същото малко, съвършено зърно от грозде/ отново и отново”. Такава поезия присяда в гърлото. И млъкваме пред отказа й от евтино разтърсване.

Марин Бодаков, в.Култура

БИЛИ КОЛИНС, БЕЛЕЖКИ ПО ПОЛЕТО

Понякога бележките са ожесточени,

престрелки с автора,

бушуващи по границите на всяка страница

с малък черен шрифт.

Ако само можех да те докопам,

Киркегор или Конор Круис О’Брайън,

сякаш казват,

щях да залостя вратата и да ти набия малко логика в главата.

Други коментари са далеч по безцеремонни, презрителни:

“Глупости.” “Айде бе!” “Ха!”-

неща от този сорт.

Спомням си веднъж вдигнал поглед от четивото,

палецът ми бе като отметка,

опитвах да си представя що за личност бе тази,

написала “Не бъди мухльо”

покрай абзац от Животът на Емили Дикинсън.

Студентите са по-сдържани,

те имат нужда да оставят само наклонената си следа

по брега на страницата.

Някой е надраскал “Метафора” близо до строфа от Елиът.

Друг е отбелязъл присъствието на “Ирония”

петдесет пъти покрай абзаците от “Скромно предложение”.

Понякога те са фенове, аплодиращи прави от местата си

с ръце пред устата, свити като чаши.

“Абсолютно”, се провикват

към Дън Скот или Джеймс Болдуин.

“Да”, “В десятката”, “Човече!”

Отметки, звездички и удивителни

валят встрани от редовете.

И ако сте успели да завършите колеж,

без да сте прочели когато и да било “Човекът срещу природата”

докрай, навярно сега

е моментът да направите една стъпка напред.

Всички ние сме обсебили белия периметър като наше владение

и се пресягаме за писалката само за да покажем,

че не просто мързелуваме, прелиствайки страниците;

вграждаме мисъл покрай пътя,

посаждаме впечатление по тревната ивица.

Дори ирландските монаси в ледените си скриптории

са нахвърляли по обшивката на евангелията

кратки бележки за трудностите на преписването,

птичка пееща близо до прозореца

или слънчевата светлина осветяваща страницата им -

анонимни мъже пътуващи към бъдещото

на кораб, който ще ги надживее.

Но вие не сте чели Джошуа Рейнолдс,

казват те, докато не го прочетете

измежду ожесточените драсканици на Блейк.

Все още тези, за които мисля най-често,

тези, които висят от мен като медальон,

бяха написани на екземпляр от Спасителят в ръжта,

който заех от местната библиотека

в едно мудно, горещо лято.

Тъкмо се бях записал в прогимназията,

четейки книги на кушетката в дневната на родителите ми,

и не мога да ви кажа

колко много самотата ми се бе задълбочила,

колко мъчителен и необятен ми се струваше светът пред мен,

когато на една страница открих

няколко мазни петна

и до тях, написано с тънък молив -

от прекрасно момиче, бях готов да кажа,

което никога нямаше да срещна -

“Прощавайте за изцапаното от яйчената салата, но съм влюбена”. 


Превод: Благовест Петров

Били Колинс, Пикник, Светкавица

С напредването на пролетта: Пикник, Светкавица. Били Колинс
В превод на Благовест Петров
Оформление: Иво Рафаилов

"Той пише очарователни стихотворения - очарователни по начин, по който почти ничии други не са от Рьотке насам. Ясни, нежни и неизменно поразяващи; по-сериозни, отколкото изглеждат, те описват всякакви светове, сегашни и отминали, и още някои други".
                                                    Джон Ъпдайк

Тед Кусър, из "Полет в нощта"

РОЖДЕН ДЕН

Някой дълбоко в костите ми

пристяга обувките си с телена кука.

Час преди да разсъмне

в тази частна клиника.

Няма нищо, което да върша, освен да се облека

и да седя в тъмното.

На горния етаж в дневната, в силно осветения череп,

младият пастор пише своето стихотворение.

ЗАМРЪЗНАЛ ПОТОК

Тази змия продължава нататък,

цялата мускули и блясък

в горите,

няколко листа се крепят,

червени, жълти и кафяви.

О, как блещукаше!

Корените на старите дървета

искряха, когато ги отминаваше.

Сега няма нищо, което

да се види; стара кожа,

заклещена в храстите,

избеляла и лющеща се,

няколко заострени камъка

вече се подават.

В ЪГЛИТЕ НА ПОЛЯТА

Нещо ме призовава

от ъглите на полята,

където изоставена тел от ограда

грее поразхлабените си шипове и камъни

намятани от браздите

спят сред стоплени отпадъци;

където сивите лица

на табелите Забранено Ловуването

мърморят във вятъра,

а от пресъхнали водоеми за коне

извират фонтани от слънчогледи;

където нощна пеперуда

прехвърча откъм ливадите,

подгонена от врабци

и кацнала на стълб

така сигурна за живота си,

че, изпълнена със спокойствие, разперва крилцата си.

ПОЛЕТ В НОЩТА

Над нас звезди. Под нас съзвездия.

На пет милиарда мили оттук галактика умира

както снежинка пада върху вода. По-нататък от нас

някакъв фермер, усещайки студът на тази далечна смърт

запалва осветлението в двора си, връщайки навесите и хамбара

обратно в мъничката система на грижите си.

През цялата нощ градовете като блещукащи нови

поглъщат с осветените си улици самотни светлинки като неговата.

ОЗЪРТАЙКИ СЕ ЗА ТЕБ, БАРБАРА

Излязъл съм и се озъртам за теб,

Барбара, и както с колата обикалям,

волана се върти през ръцете ми

както часовник. Луната

се изтъркулва през покривите и се изгубва.

Бях уморен до смърт; ръцете ми

търкаляха гумите отвътре;

в краката ми работеха помпите.

Все още това в мен, което беше за теб,

припукваше така червено във вените ми

както знамена плющят над паркинг за коли.

След това се прибрах и се напих.

Къде беше ти? В два след полунощ

е пълно с безскрупулни манекени,

кожените им якета се поклащат от черни витрини.

Леглото ми още веднъж направи обиколка на квартала,

а сърцето ми продължава клаксона да натиска.

превод: Благовест Петров