петък, 9 декември 2016 г.

Витрина


В едно интервю поетът отговаря по следния начин на това, какво означава да пише поезия, след като е бил нощна смяна във фабриката: "Вярвах, че ако успея да пресъздам моите усещания чрез поезията, ще мога да й придам стойността и достойнството, която нямаше как да получи от самосебе си. Също така мислех, че ако успея да пиша за това, ще успея да разбера живота си; вярвах, че ако започна да разбирам живота си - или поне тази част от него, заета от работата, - тогава ще мога да го приема с някаква доза радост, един елемент, липсващ дотогава." И той успява да го постигне. Левин пише смело, непретенциозен до крайност за американската мъжественост, физическия труд, простите житейски удоволствия и дълбоката мъка. Често споменава своето еврейско потекло и влиянието, което е получил от любимите си испански поети Мачадо и Лорка, както и от своя приятел Джон Бериман - един от най-големите американски поети, експериментиращи с езика.

Пейчо Кънев, LiterNet



Пред нас са дълги и дълбоко прозаизирани стихотворения, в които постепенно се разливат фините киселини на авторовата памет - и от това текстовете стават още по-приглушени, някой споменат мимоходом, привидно бъбрив детайл може бавно да бъде наситен с фундаментално значение, а възвишеността на преживяването остава пазена, ала подсказана тайна.

Марин Бодаков, Култура



Това заглавие спокойно може да мине под
рубриката за първи път на български
език, в която разпознаваме издателската
политика на Фрост. Филип Левин идва в
една много лична книга. Със запомняща
се поетика на възстановката: метафори
по действителен случай. Сцени, обилни в
детайлите, дадени ни сякаш нарочно – да
не сме несъпроводени по пътя си към нея:
самата истина.

Литературен вестник, бр.41, 2016



Преводна поезия от поета Филип Левин, дело на Благовест Петров, излезе в нашето издателство "Фрост". Прекрасното оформление е на Иво Рафаилов, а книгата съдържа известни стихотворения от този автор, голяма част от които стават достояние на нашата четяща публика за първи път.

в.Сега

петък, 25 ноември 2016 г.

Филип Левин, из "Самата истина"

МЕЧТАНИЕ НА ШВЕДСКИ

Снегът се сипе над високите бледи тръстики
близо до брега и въпреки че на места
небето е прихлупено и мрачно, бледо слънце
наднича, хвърляйки жълтеникавата си светлина
по лицето на прииждащите вълни.
Някой е оставил колело, облегнато
на ствола. Следите на човек
се губят сред масивните борове и дъбове –
с голямо стъпало, тежък мъж, влачещ
десния си крак под причудлив ъгъл,
когато се отправя към самотната бяла виличка,
от която се носи струйка дим към небето.
Трябва да е пощальонът. Брезентова чанта,
наполовина отворена, стои изправена в дървена
кутия над предното колело. Дискретните
кристали от снега проникват поединично,
размазвайки адреса на единственото писмо,
онова, което написах в Калифорния и изпратих,
въпреки че знаех, че едва ли ще пристигне навреме.
Какво общо има с нас този бряг
близо до Малмьо и бялата виличка,
залостена срещу вятъра, и снегът
падащ през целия ден без някаква цел
или нужда? Ето я брезентовата ни чанта с отговори,
само ако можехме да подредим буквите една до друга.

Превод: Благовест Петров

Филип Левин, Самата истина


Филип Левин, Самата истина
(награда Пулицър 1995г.)

Превод: Благовест Петров
Оформление: Иво Рафаилов


Филип Левин (1928-2015) е роден в Детройт, в семейство на руски евреи. Четиринайсетгодишен започва работа в автомобилните фабрики в града. Завършва образование в родния Детройт, където посещава различни държавни училища и университета Уейн. Напуска града завинаги и живее на различни места в страната, преди да се установи във Фресно, Калифорния, където преподава от 1957 г. до пенсионирането си. Последните си години разделя между Фресно и Бруклин. Книгите му с поезия са печелили множество награди, включително National Book Award през 1991 г. за What Work Is и Pulitzer Prize през 1995 г. 
за The Simple Truth.
През 2011 г. е избран за поет-лауреат на Съединените щати.


Аз съм отдавнашен почитател на поезията на Филип Левин, но до този момент смятах, че той никога няма да надмине „Имената на изгубените“, книга, която дълбоко обичам. Но „Самата истина“ заслужава заглавието си – питам се дали някой американски поет, след Уолт Уитман, е написал такава забележителна поредица от елегии. Контролираният патос на всяко стихотворение в този сборник е безмерен и ми дава едно ново усещане за Левин.

Харолд Блум

четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Витрина

Том Хенън е глух глас от Средния Запад, наследник на Робърт Блай. Той няма особени академични труфила, очевидно е саможив, прям, труден. Цял живот се е препитавал като щатски експерт по дивата природа. Стихотворенията му изглеждат като човек, уединен в безкрайния простор или в здрачени гори. Човек, много внимателен към смяната на сезоните на север. И ни казва, че е хубаво да се поотдалечиш от себе си.

Марин Бодаков
Култура


Той успява само с няколко кратки и пестеливи изречения да придаде тежест, дълбочина и красота на стихотворението си. Тук се усеща онова майсторство на древните китайски поети.

Пейчо Кънев
LiterNet



Да не говорим за откритието на годината – „Мрак обгръща всичко“ на Том Хенън. Той е обикновен фермер, и някой може да помисли, че тъкмо затова съм употребила думата „откритие“. Но не е така. Попаднах на него чрез рецензията на Пейчо Кънев в Литернет и благодаря на издателство „Фрост“, на преводача Бл. Петров и на господин Хенън за този подарък, макар да знам, че на добрата поезия никога не можеш да се отплатиш с бърз реципрочен жест. Тя е нещо като „бог от машината“: в момента на съприкосновението си с нея така или иначе си безпомощен, и е необходимо време, за да разбереш наистина какво е значението на всичко това, което определя непредсказуемите бракосъчетания в изкуството.  

Екатерина Григорова

Международен литературен фестивал