понеделник, 25 март 2019 г.

Витрина

Робърт Блай. “Тишина сред снежните полета”. Превод Благовест Петров. Оформление Иво Рафаилов. София: “Фрост”, 2018. Цена 8 лв.


В поезията на Робърт Блай има ферми и тютюневи складове, обори, хамбари и силози, комбайни… Има самотен мъж, който изглежда не бърза да се прибере вкъщи – и продължава да шофира в нощта. Около него – онемяла снежна пустош. Тишина. Мъж над средна възраст, който е преживял доста и вече търси само уединение. Претръпнал. Вътре в него е снежна пустош, тишина. Един мъж пише до част от себе си – това е не само заглавие на конкретно стихотворение, но и цялостна поетическа парадигма. Но дали се размразява чрез стихове? От 1986 г. знам за понятието “дълбока образност”, откогато е първата стихосбирка на Блай на български, превод на Георги Белев. Струва ми се, по-добра рецептивна призма е книгата “Да бъдеш мъж днес”, преведена през 2005 г. Нейното оригинално заглавие е “Железният Ханс”. Представете си Железният Ханс да шофира в провинциална Америка и да си задава въпроси… Какво значи да си мъж? Да обичаш? Да се връщаш към дивия живот? Да си цялостен. Да правиш нещо с ръцете си. С другите отчаяни като теб мъже. Да пътуваш. “Снегът ще дойде и ще затрупа шушулките на нападалите класове/с безкрайно деликатни снежинки – като накити на убит принц на готите,/изгубили се преди векове по време на велика битка.” Блай е превеждал Олав Хауге. Но в “Тишина сред снежните полета” го няма лъчезарното спокойствие на прочутия норвежец – тук има сива депресия, която, според живия класик, може би ще излекува чрез завръщане към мъжествеността, мъжеството. А то позволява да напишеш, сякаш си Уитман: “Много е късно./Аз съм единственият буден./Мъжете и жените, които обичам, спят наблизо.” Ще се става.

Марин Бодаков, К


Робърт Блай, из "Тишина сред снежните полета"

НА ПОГРЕБЕНИЕТО НА ПРАЛЕЛЯ НИ МАРИ

I
Ето ни, всички пременени, за да почетем смъртта!
Не, не е за това;
тук сме, за да почетем тази стара жена,
родена в Белингам.

II
Църковните прозорци са разтворени към зелените дървета.
Свещеникът ни казва, че бидейки
Господни синове и дъщери,
ще се възрадваме в смъртта, защото сме се отправили
към селения, приготвени още
от сътворението на земята.
Невъзможно. Никой не вярва на това.

III
Навън, на голото, прекосено от първите заселници поле,
слабото тяло трябва да изчака до здрач,
за да бъде спуснато
в нагорещената, песъчлива земя.



„ДЪРЖЕЙКИ РЪЦЕТЕ“

Държейки ръцете на някого, когото обичаш,
виждаш, че те са деликатни клетки...
Мънички птички пеят
сред отдалечените прерии
и сред дълбоките долини на ръката.



ТИШИНА

Есента дойде бистра като очите на пилетата.
Непознати приглушени звуци идват от морето,
звуци от уплътнени клинове на гребла,
от плитчини сред самотни заливи,
пяна, разбиваща се в непокръстени брегове,
и отмиването на черупки от охлюви сред блуждаещи пясъци.
Тялото ми също блуждае сред рамки на врати и коли,
почукващо с химикалка, или слизащо по стълби,
държащо чаша в ръка,
но не се втурва към поляните, ширнали се под слънчевите лъчи.
Това е човешката леност в тялото,
леността на тялото, изгубено сред блуждаещите камъни на любезността.
Нещо бездомно наблюдава далечните пътища –
куче, изгубило се в полунощ, малка патица
сред уханните тръстики,
или дребна буболечка, дошла от бряста, търсеща стъклото на прозореца,
дори младият слънчев лъч е изгубен сред стъклото,
придвижвайки се в нощта като гмуркач сред голите клони,
полегнали мълчаливо по пода.

Превод: Благовест Петров

Робърт Блай, Тишина сред снежните полета



Робърт Блай, Тишина сред снежните полета
Превод: Благовест Петров
Оформление Иво Рафаилов


    Робърт Блай е роден на 23 декември 1926 г. в Медисън, Минесота (САЩ), в семейство на фермери, норвежки имигранти. След като служи две години във военоморския флот на САЩ, през 1946 г. се записва да следва в Харвардския университет,  който завършва през 1950 г. Поет, издател и преводач, Блай оказва силно влияние върху облика на американската поезия от втората половина на 20-ти век. Поезията му често е причислявана към литературното течение известно като дълбока образност.
   Блай е автор на повече от тридесет книги с поезия, включително Stealing Sugar from the Castle: Selected Poems (2013); Talking into the Ear of a Donkey: Poems (2011); Reaching Out to the World: New and Selected Prose Poems (2009); My Sentence Was a Thousand Years of Joy (2006); The Night Abraham Called to the Stars (2001); Snowbanks North of the House (1999); Loving a Woman in Two Worlds (1987); This Body is Made of Camphor and Gopherwood (1977) и The Light Around the Body (1967), която печели National Book Award.
    Освен поезия, Робърт Блай е публикувал и редица есеистични книги, най-известната от която е Iron John: A Book about Men (1990) („Да бъдеш мъж днес“, издателство „Изток-Запад“, 2005 г.).
   Сред множеството му преводи на поезия се отличават тези на Рилке, на Хименес, Лорка, Неруда и Вайехо, на Едмунд Мартенсон и Тумас Транстрьомер, на Олаф Хауге и Ролф Якобсон, на Хафез и Кабир...


петък, 9 декември 2016 г.

Витрина


В едно интервю поетът отговаря по следния начин на това, какво означава да пише поезия, след като е бил нощна смяна във фабриката: "Вярвах, че ако успея да пресъздам моите усещания чрез поезията, ще мога да й придам стойността и достойнството, която нямаше как да получи от самосебе си. Също така мислех, че ако успея да пиша за това, ще успея да разбера живота си; вярвах, че ако започна да разбирам живота си - или поне тази част от него, заета от работата, - тогава ще мога да го приема с някаква доза радост, един елемент, липсващ дотогава." И той успява да го постигне. Левин пише смело, непретенциозен до крайност за американската мъжественост, физическия труд, простите житейски удоволствия и дълбоката мъка. Често споменава своето еврейско потекло и влиянието, което е получил от любимите си испански поети Мачадо и Лорка, както и от своя приятел Джон Бериман - един от най-големите американски поети, експериментиращи с езика.

Пейчо Кънев, LiterNet



Пред нас са дълги и дълбоко прозаизирани стихотворения, в които постепенно се разливат фините киселини на авторовата памет - и от това текстовете стават още по-приглушени, някой споменат мимоходом, привидно бъбрив детайл може бавно да бъде наситен с фундаментално значение, а възвишеността на преживяването остава пазена, ала подсказана тайна.

Марин Бодаков, Култура



Това заглавие спокойно може да мине под
рубриката за първи път на български
език, в която разпознаваме издателската
политика на Фрост. Филип Левин идва в
една много лична книга. Със запомняща
се поетика на възстановката: метафори
по действителен случай. Сцени, обилни в
детайлите, дадени ни сякаш нарочно – да
не сме несъпроводени по пътя си към нея:
самата истина.

Литературен вестник, бр.41, 2016



Преводна поезия от поета Филип Левин, дело на Благовест Петров, излезе в нашето издателство "Фрост". Прекрасното оформление е на Иво Рафаилов, а книгата съдържа известни стихотворения от този автор, голяма част от които стават достояние на нашата четяща публика за първи път.

в.Сега