четвъртък, 14 май 2020 г.

Ив Бонфоа, Изкорубените дъски


Ив Бонфоа, Изкорубените дъски
Превод: Благовест Петров



Ив Бонфоа (1923-2016), роден в Тур е фрeнски поет, преводач и историк на изкуството. Носител е на множество отличия, сред тях са голямата награда на Френската академия (1981), „Гонкур за поезия“ (1987), Наградата „Франц Кафка" (2007). 
Автор е на повече от сто книги, преведени на 30 езика. Високо оценени от критиката са и преводите му на френски на най-значимите пиеси на Шекспир, сред които „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“, „Крал Лир“.   
Поемата му „Движение и неподвижност на Дув“ е смятана за едно от върховите достижения на френската литература след Втората световна война, а Енциклопедия Британика го определя като „вероятно най-значимият френски поет от втората половина на XX век“.

- - -

След като „кораби сме ние, претоварени с нас самите, натежали от недостъпни неща“, и именно поради това, че сме „подмамени от думите“, напредваме слепешката в езика, който умножава смисъла си, домогвайки се до яснотата, загърбил непрозрачността. Сякаш поезията се храни едновременно от две места, видимо несъвместими: входът към сенките на подсъзнанието и „ежедневието на светлината“. Навярно това е именно, което определя най-добре поетиката на Ив Бонфоа: тази близост на присъстващото със съня, на първичните елементи с далечното, на очевидността на сетивата с непознатото. 

Жан-Мишел Молпоа

понеделник, 25 март 2019 г.

Витрина

Робърт Блай. “Тишина сред снежните полета”. Превод Благовест Петров. Оформление Иво Рафаилов. София: “Фрост”, 2018. Цена 8 лв.


В поезията на Робърт Блай има ферми и тютюневи складове, обори, хамбари и силози, комбайни… Има самотен мъж, който изглежда не бърза да се прибере вкъщи – и продължава да шофира в нощта. Около него – онемяла снежна пустош. Тишина. Мъж над средна възраст, който е преживял доста и вече търси само уединение. Претръпнал. Вътре в него е снежна пустош, тишина. Един мъж пише до част от себе си – това е не само заглавие на конкретно стихотворение, но и цялостна поетическа парадигма. Но дали се размразява чрез стихове? От 1986 г. знам за понятието “дълбока образност”, откогато е първата стихосбирка на Блай на български, превод на Георги Белев. Струва ми се, по-добра рецептивна призма е книгата “Да бъдеш мъж днес”, преведена през 2005 г. Нейното оригинално заглавие е “Железният Ханс”. Представете си Железният Ханс да шофира в провинциална Америка и да си задава въпроси… Какво значи да си мъж? Да обичаш? Да се връщаш към дивия живот? Да си цялостен. Да правиш нещо с ръцете си. С другите отчаяни като теб мъже. Да пътуваш. “Снегът ще дойде и ще затрупа шушулките на нападалите класове/с безкрайно деликатни снежинки – като накити на убит принц на готите,/изгубили се преди векове по време на велика битка.” Блай е превеждал Олав Хауге. Но в “Тишина сред снежните полета” го няма лъчезарното спокойствие на прочутия норвежец – тук има сива депресия, която, според живия класик, може би ще излекува чрез завръщане към мъжествеността, мъжеството. А то позволява да напишеш, сякаш си Уитман: “Много е късно./Аз съм единственият буден./Мъжете и жените, които обичам, спят наблизо.” Ще се става.

Марин Бодаков, К


Робърт Блай, из "Тишина сред снежните полета"

НА ПОГРЕБЕНИЕТО НА ПРАЛЕЛЯ НИ МАРИ

I
Ето ни, всички пременени, за да почетем смъртта!
Не, не е за това;
тук сме, за да почетем тази стара жена,
родена в Белингам.

II
Църковните прозорци са разтворени към зелените дървета.
Свещеникът ни казва, че бидейки
Господни синове и дъщери,
ще се възрадваме в смъртта, защото сме се отправили
към селения, приготвени още
от сътворението на земята.
Невъзможно. Никой не вярва на това.

III
Навън, на голото, прекосено от първите заселници поле,
слабото тяло трябва да изчака до здрач,
за да бъде спуснато
в нагорещената, песъчлива земя.



„ДЪРЖЕЙКИ РЪЦЕТЕ“

Държейки ръцете на някого, когото обичаш,
виждаш, че те са деликатни клетки...
Мънички птички пеят
сред отдалечените прерии
и сред дълбоките долини на ръката.



ТИШИНА

Есента дойде бистра като очите на пилетата.
Непознати приглушени звуци идват от морето,
звуци от уплътнени клинове на гребла,
от плитчини сред самотни заливи,
пяна, разбиваща се в непокръстени брегове,
и отмиването на черупки от охлюви сред блуждаещи пясъци.
Тялото ми също блуждае сред рамки на врати и коли,
почукващо с химикалка, или слизащо по стълби,
държащо чаша в ръка,
но не се втурва към поляните, ширнали се под слънчевите лъчи.
Това е човешката леност в тялото,
леността на тялото, изгубено сред блуждаещите камъни на любезността.
Нещо бездомно наблюдава далечните пътища –
куче, изгубило се в полунощ, малка патица
сред уханните тръстики,
или дребна буболечка, дошла от бряста, търсеща стъклото на прозореца,
дори младият слънчев лъч е изгубен сред стъклото,
придвижвайки се в нощта като гмуркач сред голите клони,
полегнали мълчаливо по пода.

Превод: Благовест Петров

Робърт Блай, Тишина сред снежните полета



Робърт Блай, Тишина сред снежните полета
Превод: Благовест Петров
Оформление Иво Рафаилов


    Робърт Блай е роден на 23 декември 1926 г. в Медисън, Минесота (САЩ), в семейство на фермери, норвежки имигранти. След като служи две години във военоморския флот на САЩ, през 1946 г. се записва да следва в Харвардския университет,  който завършва през 1950 г. Поет, издател и преводач, Блай оказва силно влияние върху облика на американската поезия от втората половина на 20-ти век. Поезията му често е причислявана към литературното течение известно като дълбока образност.
   Блай е автор на повече от тридесет книги с поезия, включително Stealing Sugar from the Castle: Selected Poems (2013); Talking into the Ear of a Donkey: Poems (2011); Reaching Out to the World: New and Selected Prose Poems (2009); My Sentence Was a Thousand Years of Joy (2006); The Night Abraham Called to the Stars (2001); Snowbanks North of the House (1999); Loving a Woman in Two Worlds (1987); This Body is Made of Camphor and Gopherwood (1977) и The Light Around the Body (1967), която печели National Book Award.
    Освен поезия, Робърт Блай е публикувал и редица есеистични книги, най-известната от която е Iron John: A Book about Men (1990) („Да бъдеш мъж днес“, издателство „Изток-Запад“, 2005 г.).
   Сред множеството му преводи на поезия се отличават тези на Рилке, на Хименес, Лорка, Неруда и Вайехо, на Едмунд Мартенсон и Тумас Транстрьомер, на Олаф Хауге и Ролф Якобсон, на Хафез и Кабир...