четвъртък, 26 май 2011 г.

Тед Кусър, из "Полет в нощта"

РОЖДЕН ДЕН

Някой дълбоко в костите ми
пристяга обувките си с телена кука.
Час преди да разсъмне
в тази частна клиника.
Няма нищо, което да върша, освен да се облека
и да седя в тъмното.
На горния етаж в дневната, в силно осветения череп,
младият пастор пише своето стихотворение.



ЗАМРЪЗНАЛ ПОТОК

Тази змия продължава нататък,
цялата мускули и блясък
в горите,
няколко листа се крепят,
червени, жълти и кафяви.
О, как блещукаше!
Корените на старите дървета
искряха, когато ги отминаваше.

Сега няма нищо, което
да се види; стара кожа,
заклещена в храстите,
избеляла и лющеща се,
няколко заострени камъка
вече се подават.



В ЪГЛИТЕ НА ПОЛЯТА

Нещо ме призовава
от ъглите на полята,
където изоставена тел от ограда
грее поразхлабените си шипове и камъни
намятани от браздите
спят сред стоплени отпадъци;
където сивите лица
на табелите Забранено Ловуването
мърморят във вятъра,
а от пресъхнали водоеми за коне
извират фонтани от слънчогледи;
където нощна пеперуда
прехвърча откъм ливадите,
подгонена от врабци
и кацнала на стълб
така сигурна за живота си,
че, изпълнена със спокойствие, разперва крилцата си.




ПОЛЕТ В НОЩТА


Над нас звезди. Под нас съзвездия.
На пет милиарда мили оттук галактика умира
както снежинка пада върху вода. По-нататък от нас
някакъв фермер, усещайки студът на тази далечна смърт
запалва осветлението в двора си, връщайки навесите и хамбара
обратно в мъничката система на грижите си.
През цялата нощ градовете като блещукащи нови
поглъщат с осветените си улици самотни светлинки като неговата.



ОЗЪРТАЙКИ СЕ ЗА ТЕБ, БАРБАРА

Излязъл съм и се озъртам за теб,
Барбара, и както с колата обикалям,
волана се върти през ръцете ми
както часовник. Луната
се изтъркулва през покривите и се изгубва.

Бях уморен до смърт; ръцете ми
търкаляха гумите отвътре;
в краката ми работеха помпите.
Все още това в мен, което беше за теб,
припукваше така червено във вените ми
както знамена плющят над паркинг за коли.

След това се прибрах и се напих.
Къде беше ти? В два след полунощ
е пълно с безскрупулни манекени,
кожените им якета се поклащат от черни витрини.
Леглото ми още веднъж направи обиколка на квартала,
а сърцето ми продължава клаксона да натиска.

превод: Благовест Петров