Нюйоркчанинът Били Колинс е професор по английски в Lehman College. През 2001 г. е определен за поет-лауреат на САЩ. За него прочутият с щедростта си Ъпдайк заявява: „(…) пише очарователни стихотворения. Ясни, нежни и неизменно поразяващи; по-сериозни, отколкото изглеждат…” А Стивън Дън смята, че Колинс не укрива нещата като второстепенните поети. „Пикник, светкавица” посвещава във внимателните наблюдения на човек, търпеливо усъвършенстващ тишината в себе си, за да види по-бистро прозата на света и настани в нея своите прозрения. Те са внезапни гости, които виждат къде са попаднали и затова не натрапват утешения. Стихотворението се случва, докато режем на ситно магданоз, цепим дърва или ринем сняг с Буда – то е епифания на интровертността, жертваща всичкия объркващ смисъл… Трудно от тези разточителни стихотворения могат да се извадят емблематични цитати, защото високото им качество е равно, но все пак: „Днес си прекарах времето в четене/ на любимо хайку,/ изричащ няколкото думи отново и отново.// То е като да ядеш/ същото малко, съвършено зърно от грозде/ отново и отново”. Такава поезия присяда в гърлото. И млъкваме пред отказа й от евтино разтърсване.
Марин Бодаков, в.Култура
