петък, 27 юни 2014 г.

Витрина

Клаудия Емерсън, „Късна съпруга“,
Изд. „Фрост“, С., 2014, прев. Благовест
Петров
С тази стихосбирка Клаудия Емерсън
печели наградата „Пулицър“ през
2005 г. „Късна съпруга“ е книга за
непостоянството на нашето желание, за
резките и едновременно бавни обрати във
връзката между любовниците, както и
за неочакваното означаване на раздялата
като предстояща любов. Разлиствайки
страниците, читателят придобива
чувството, че рови в „кашон
с лични вещи“ на някой, който
се е изнесъл „късно“ от общия
дом и не се е върнал, за да си ги
прибере обратно.

Литературен вестник



Да заместиш за някого някой, който едва ли може да бъде заместен. Безрезервно и съзнателно да се вселиш в неговия траур. Да живееш сред веществените доказателства, останали от живота на един човек – и на една двойка. Да продължиш да живееш. В нова двойка. През 2005 г. Клаудия Емерсън получава за забележителната си стихосбирка наградата „Пулицър”. Стихотворенията извисяват сводове, защото и едно семейно жилище може да бъде въпрос на религия – и тогава става цяла вселена от любов. Толкова много малки смърти след смъртта на един човек, че смъртта изобщо изчезва, че сам ти изчезваш: „Вечер/ палех свещи като за гости// и танцувах със собственото си изличаване”.

Култура



...Нейната поезия е еклектична. Точно като катедрала! Цялостна, монолитна, изящна, но въпреки това в нея са въплътени най-различни елементи, които обаче обогатяват, а не натежават. Словото й не е скала, а по-скоро мрамор, над който е работил Праксител. Стилът й на писане е простичък, изчистен, бавен, но самата тя се чете бързо. Това е достояние само на големите и можещи поети. Тези, които всеки ден, когато седнат пред листа, изваждат сърцето си и го изтръскват върху думите, разливат се в речта, размиват се със словото. Онези заради, които поезията съществува.

Пейчо Кънев
Литературен клуб