събота, 1 юни 2013 г.

Карл Денис, Жрец на Хермес

Пътят нагоре, оттук дотам, може би е затворен,
Но пътят надолу, оттам насам, е все още открит
и достатъчно широк за кльощав бог като Хермес
Да се промуши през облаците, ако му посветиш вечерите си,
За да научиш за растенията, покровителствани от него,
За крилатите и безкрили създания, скалите и металите,
И да се упражняваш на свещената му флейта или цитра.

Никакви молитви. Просто усилието да изпълниш престоя му
С удобствата на дома, които той няма да забрави,
Да му съградиш светилище, което намира за подходящо,
Нещо съвсем обикновено като колони с покрив,
Без тъмнината на интериора.

Ако имаш късмет, той ще поиска да приседне на стъпалата
Под звездите за толкова дълго, колкото животът ти продължава,
И да подуши уханието на вино и ечемик,
Което от олтара се носи по соления морски бриз.
Той ще поиска, когато умреш, да си предложи услугите,
Като водач през потъналата в сенки пътека към долния свят.

Докато не достигнеш речния брод
До тебе ще бъде, и дори тогава
Ще се провикне с указания, когато обувките си изхлузваш
И нагазваш самотен в онази мрачна река.  

Превод: Благовест Петров