петък, 25 ноември 2016 г.

Филип Левин, из "Самата истина"

МЕЧТАНИЕ НА ШВЕДСКИ

Снегът се сипе над високите бледи тръстики
близо до брега и въпреки че на места
небето е прихлупено и мрачно, бледо слънце
наднича, хвърляйки жълтеникавата си светлина
по лицето на прииждащите вълни.
Някой е оставил колело, облегнато
на ствола. Следите на човек
се губят сред масивните борове и дъбове –
с голямо стъпало, тежък мъж, влачещ
десния си крак под причудлив ъгъл,
когато се отправя към самотната бяла виличка,
от която се носи струйка дим към небето.
Трябва да е пощальонът. Брезентова чанта,
наполовина отворена, стои изправена в дървена
кутия над предното колело. Дискретните
кристали от снега проникват поединично,
размазвайки адреса на единственото писмо,
онова, което написах в Калифорния и изпратих,
въпреки че знаех, че едва ли ще пристигне навреме.
Какво общо има с нас този бряг
близо до Малмьо и бялата виличка,
залостена срещу вятъра, и снегът
падащ през целия ден без някаква цел
или нужда? Ето я брезентовата ни чанта с отговори,
само ако можехме да подредим буквите една до друга.

Превод: Благовест Петров