четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Витрина

Том Хенън е глух глас от Средния Запад, наследник на Робърт Блай. Той няма особени академични труфила, очевидно е саможив, прям, труден. Цял живот се е препитавал като щатски експерт по дивата природа. Стихотворенията му изглеждат като човек, уединен в безкрайния простор или в здрачени гори. Човек, много внимателен към смяната на сезоните на север. И ни казва, че е хубаво да се поотдалечиш от себе си.

Марин Бодаков
Култура


Той успява само с няколко кратки и пестеливи изречения да придаде тежест, дълбочина и красота на стихотворението си. Тук се усеща онова майсторство на древните китайски поети.

Пейчо Кънев
LiterNet



Да не говорим за откритието на годината – „Мрак обгръща всичко“ на Том Хенън. Той е обикновен фермер, и някой може да помисли, че тъкмо затова съм употребила думата „откритие“. Но не е така. Попаднах на него чрез рецензията на Пейчо Кънев в Литернет и благодаря на издателство „Фрост“, на преводача Бл. Петров и на господин Хенън за този подарък, макар да знам, че на добрата поезия никога не можеш да се отплатиш с бърз реципрочен жест. Тя е нещо като „бог от машината“: в момента на съприкосновението си с нея така или иначе си безпомощен, и е необходимо време, за да разбереш наистина какво е значението на всичко това, което определя непредсказуемите бракосъчетания в изкуството.  

Екатерина Григорова

Международен литературен фестивал